Събитията в Близкия Изток и Северна Африка често са сравнявани с падането на комунизма в Централна и Източна Европа през 1989-1991-а година. Мнозина анализатори и политици смятат, че страни като Тунис и Египет, както и всички останали в района, които се стремят към демократични промени, има какво да научат от опита на бившите социалистически държави. Безспорно. Със същата сила, обаче, важи и обратното - гледайки на югоизток, ние можем да разберем по-ясно грешките, допуснати в „прехода”. И дори да се опитаме да ги поправим, защото никога не е късно да направиш правилния избор.
На тези мисли ме наведе един анализ на Центъра за европейски политически изследвания, озаглавен „Достойнство, демокрации и династии - в началото на бунта на арабската улица”. Авторът Майкъл Емерсън се спира основно на политическите сценарии за бъдещето на Египет, но прави любопитни сравнения с подобни събития в други части на света и по друго време, за да опише рисковете пред страната. повече на euinside.eu
